БОЛКАТА И МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ РАДОСТИ В ЖИВОТА НИ
Някой страда. Силно. Болезнено до смърт. Често срещано явление. Случило се е нещо, което му се струва най-голямото нещастие на света: някой не е отвърнал на любовта му или го е изоставил, защото е срещнал друга любов. Светът става сив, птиците спират да пеят, пеперудите летят някъде другаде, "под мостовете не шумят реки", всички хора са станали лоши, болката е силна, истинска, непоносима. Тя е вътре в нас, боли душата ни. Понякога изпадаме в депресия, не виждаме, не чуваме, затваряме се в себе си или в къщи, стоим и гледаме в една точка, която може да е и екрана на компютъра, ако той е връзката ни с този "някой", който е виновен за болката. Не виждаме, но бихме могли; не чуваме, но бихме могли; не се движим, но бихме могли. Ако поискаме. Изборът да се изолираме от света е наш, продиктуван от болката. Не я отричам. Едва ли има някой да не е изпадал в това състояние. За него няма подходящо време и възраст. Но замисляме ли се за онези хора, кои ...