Будителите днес са учителите. Будители би трябвало да бъдат и писателите, но повечето от тях днес не пишат неща, които могат да пробудят чувства, емоции у хората. Не могат да ги накарат да се замислят, да променят нещо в себе си. Навремето  книгите са подбуждали хората към действия, променяли са мисленето им. Писателите са убеждавали в книгите си хората да се изправят срещу враговете си. Днес няма такава причина, поради която писателите да подбуждат хората, но поне да ги подтикват към по-дребни неща. Да простят грешка на приятел, да не се отказват от нещо, което са започнали, но са си казали, че повече не могат да пораждат емоции като плач, смях, да ядосат читателите, да ги накарат да намразят някой герой от книгата или да го обикнат и други неща. Но това не се случва. Днес писането на книги е само начин за изкарване на пари, а писателите не са будители, а търговци.

 Поне учителите никога не се промениха. Те са били, са и винаги ще бъдат хората, които ни подготвят за живота. И не само за професията ни. Освен по предметите, те ни учат на обща култура и възпитание. Те са истинските будители на нашето време.