4 апр. 2007 г., 16:05

Бясна съм 

  Эссе
2651 0 2
Бясна съм! Бясна съм, а не знам защо и на кого.
Може би съм бясна на всички,
а може би само на вас двамата.
И пак сте заедно, нали?!
Дори в омразата ми вие пак ходите,
хванати за ръка, без да се замислите
дори за миг за мен!
Бясна съм ти, защото си ме лъгал.
Бясна съм ти, защото, след като си бил с нея,
си идвал при мен и си ме докосвал
със същите ръце, с които си пипал нея!
Бясна съм ти!
Бясна съм и на нея, защото е изтрила
следите, които бях оставила с устните
и ръцете си. Изтрила ги е със своята
уста, напоена с отрова!
Бясна съм й!
Бясна съм и на себе си.
Бясна съм си, защото бях толкова глупава,
че да ви вярвам и да не забележа
влюбените погледи и
многозначителните докосвания.
Бясна съм, защото ме накарахте
да се чувствам така, както
никога досега -
чувствах се слаба и безпомощна.
Чувствах се жалка!
Бясна съм!

© Любомира Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И това го има! Обаче животът продължава...
  • Харесва ми как си го написала.Понякога сме бесни,но това няма да помогне."...И пак сте заедно, нали?!Дори в омразата ми вие пак ходите,хванати за ръка, без да се замислитедори за миг за мен!..."Вредим само на себе си,когато се ядосваме,затова загърби лошите спомени и заживей наново,без него,без спомени,без омраза.Браво за хубавото есе!
Предложения
: ??:??