За всеки, който някога се е чувствал потиснат.За всеки, който поне веднъж в
живота си е губил почва под краката си или тъкмо обратното, бил е толкова здраво
стъпил на земята, че красивият бръшлян му се е струвал като метални вериги, а
пред всеки камък се е чувствал като Сезиф.За всеки, който е престанал да се
усмихва просто защото няма причина.За всеки, който е престанал да плаче, защото
си мисли, че това го прави по-силен.За всеки, който поне веднъж се е опитал да
изкрещи на света какво иска от него, но не го е направил, защото не е открил в
себе си нито един стон.За всеки, който се стеснява да каже на живота колко много
го обича, защото се страхува, че той няма да му отговори със същото.За всеки,
който се пита защо се е родил, защо живее и защо ще умре, вместо да се
съсредоточи върху второто... Какво е животът...няколко средно големи щастливи
момента, щипка любов, 100гр. целувки, половинка усмивки и мъка колкото ...