1) “Един от хората си и трябва да имаш място сред хората” – колко прокобно и. още повече, колко ненужно.
Можеш ли да преброиш “пилците”, изпопадали от местата си, които все места сънуват? Май са безброй.
Колцина са неотстреляните, дето съветват, че място и образ е потребно да имаш? Навярно са николко.
Онзи, който стъпва здраво в себе си, няма нужда да търси поза в клатушкането си сред другите.
----
2) Случвало ли се е някой да живее сред хора? Къде това? Кога? О, не. То се живее сред места, върху които се препират хора.
Но без укор и насмешка, едва ли има по-интересен живот от този да стъпваш здраво в себе си, живеейки сред места-от-хора.
Нямай мечта, че ще дойде ден, в който ще има свят от хора, а не както винаги е било – свят от места за хора. Светът от маски и отражения е единственият възможен свят.
Твоето съзнание не е нито място, нито свят, но то е способно да отстои на света от маски и отражения и… да живее пълноценно в него.
----
3) Как да не се съблазня от място сред хората, но ...