Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли беше изчезнало. Беше изчезнал и онзи лъч, който по-рано ти даваше надежда. Нямаше я и светлината на утрото, с която всяка сутрин те посрещаше.
Пустош. Черни дни се изнизваха като мъчителни стенания на някой мъртвец. Листата на гората шумолят в зловещия си реквием за нечий живот. Всичко е черно. Дъждът прониква в душата ти, но не може да я събуди отново, защото слънцето е умряло. Белите облаци сега зловещо те приканват да разкриеш себе си и като черна злокобна сянка минават през теб. Рушиш се и си толкова нищожен…
Опитваш се да върнеш светлината и да подредиш хаоса. Но зла сила ти пречи и прониква в съзнанието ти. Променяш се. Чакаш онзи миг, когато всичко отново ще блести и всички ще са доб ...