Черно море - един порив на майката природа, затаил нежен спомен във вечна България. За това чудно море с кротки, чисти вълни, взело в дълбините си живота на много хора, се разказват легенди по цял свят. Как преди години, за да опазят българското в себе си - четиридесет девойки заплитат косите си една в друга и стават жертви на сърцето му. И до ден днешен в Черно море има бряг - Калиакра, носещ името на водачката на момичетата погубили искрата си за живот там. Заради тази тяхна велика постъпка, достойна на уважение, Черно море ще остане българско завинаги. Но с изминаващите години ние ставаме свидетели на пагубата на едно туптящо сърце - нашето море. Днес по бреговете му се строят огромни строежи, закриващи неговата детска невинност, опетняващи топлите му води. А то плаче, плаче, та дори в сините му очи се чувства нотка тъга. Излива то невинните си сълзи на златния бряг, ала никой не дочува стона му. И след години пак ще е така... Ала аз се страхувам, че когато остарея, ще разказвам на ...