И отново повя едно задължение да си сменим гумите. Та – отивам до сервиза, а там един небръснат младок ме погледна, повъртя и изхъмка
- Много си спаднал бе човече, трябва да ти сменим галошите, ама и трябва да надуем – и тях и тебе. Моят съвет е – застани пред телевизора и поне два часа поемай новините – ще те надуят перфектно!
Карам си после таратайката, ма се помпам непрестанно – уж движението в града било колективен спорт, но имаше толкова много индивидуалисти, че стигайки до точка Б вече бях в кондиция – бях показал три пъти среден пръст, няколко пъти споменах нечия майка, начарджих (1) се до няколко стотин волта
После – влизам в работата, шефът ме заварва на вратата и както винаги … Мрън, мрън, спешно … утре … Докато се тътря към мястото си около мен бягат наелектризирани колеги. Всеки се е заредил достатъчно и слабо, слабо искри (3). Старателно ги заобикалям, като се старая да се движа на изолационно растояние, щото дисчарджът (2) може да изпепели както работното ми място и така ...