Ние всички грешим. Понякога правим невъобразими грешки. Някои сме злобни. Други с ниско самочувствие. И всичко идва от това, че се чувстваме засрамени. Дали от някой друг, или пък от себе си. Сякаш сме в реалити предаване. Само че това "реалити" е нашето "reality". Светът, който ние сме си избрали и изградили. И като хора, ние винаги искаме да успяваме, да се усъвършенстваме, да бъдем добри (или пък не). Но каквато и да е целта ни, тя е позитивна. За нас. А онази негативната - не я искаме. Та кой я иска? А каква е негативната според нашите представи страна? Грешката. Провалът. Неуспехът. А с тях идва и срамът, огорчението, много често към самите нас. Но смеем ли да покажем тази си същност? Естествено, че не. Ние всички, от люлката до гроба показваме колко сме силни, добри, можещи, знаещи. Това, което трябва да сме. Според нашите представи. А онзи срам... Него крием. Заключваме го, заедно с всички горчилки, вина, ненавист, омраза - в един стоманен сейф, дълбоко скрит от обществото. С же ...