29 мар. 2011 г., 11:39
2 мин за четене
Чужденецът в мен (есе)
Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?
Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представлявам и съм объркана по отношение на решенията, които взимам, грешките, които правя или пък хубавите неща, които постигам. И независимо от това, което се случва, било то добро или лошо, чужденецът в мен винаги пита „Има ли смисъл всичко това?“ И някак, осъзнавам, че не знам какво правя. Сякаш водя диалог с друг човек, а това всъщност е моето непознато Аз.
В много ситуации хората прикриват истинската си същност. Може би, за да се предпазят от думите и мнението на другите около тях. Все пак, много по-трудно е да изказваш своята преценка за нещата и да отстояваш всяко едно нещо, което правиш, отколкото да слагаш маската на лицето, да се съгласяваш с чуждото мнение и да се оставяш да бъдеш сред м ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация