Клинчът е най-големия враг на пушачите. Самоунищожително е да си държиш ръката, вън от всякаква протекция, на -15 градуса. А цигарите не топлят. За да се отървем от болката в показалеца и тъй ценния ни среден пръст, пакет цигари трябва да стане 30 евро. Кутията - поне 50.

Веднъж имах неблагоразумието да приема покана за разходка из просторна Витоша. Всичко, което изисква напрягане, напъване и като цяло движение, се маркира с "код червено" и става първа деструктивна цел за житейската ми философия. След два мъчителни часа философията ми понесе градивен шамар. Една свежа блондинска красота заля сетивата ми. Успях само да се изхиля. Докато не погледнах надолу. В този момент сякаш стадо хижари беше излапало годишната реколта от боб и зеле - димна завеса покриваше милата ни сбутана столичка. Оказа се, че когато човек излиза на чист въздух, всъшност само излиза. Чист въздух в София няма. И това се отнася за почти всеки град в държавата: Варна, Бургас, Пловдив и прочие. Пушачите сме най-малко виновни.

Нека направим една математика: намираме се на кръстовището пред СУ в 6:00 часа следобяд. Колко коли чакат? 200 - 300? И задължително всички са с по един човек вътре. Това прави 200 - 300 човека. В един нормален тролей има около 150 места. Какво стана сега! Къде са 2 тролея върху тучното кръстовище, а пък къде са 10 декара коли. Илиза, че с 2 тролея от ГТ се решават проблемите със задръстванията, а като бонус получаваме къде-къде по-малко от вредния въглероден оксид. Това е твърде утопична сметка, но и показателна също.

Стоях си на високото и си мислех за "О, Шипка". Дали, когато камъни и дървета са свистели нагоре-надолу, нашите момчета са знаели за какво се борят? Дали са предполагали, че след като избият всичко що носи чалма, ще посегнем и на братския калпак? На своя калпак?

Дойде време да си ходим. Пърпор-пърпор и хоп! - вкъщи.
След два мъчителни часа.