Пъстротата на света в и около нас е безкрайна и истината е, че всеки цвят може да ни приляга достатъчно добре и да се чувстваме щастливи в него. Често се опитваме да вкараме строга символика в цветовете вместо да се оставим сами да съставяме асоциации, с които да ги свързваме, пречупени през нашата лична призма. Нека не смятаме, че черното е винаги знак за мрачност, мъка, депресия, отчаяние и т.н. Черното например е класически цвят, особено ценен от дамите. Аз самата съм негова привърженичка и смятам, че ми придава допълнителна красота. И също така не можем пък на бялото да приписваме винаги връзка с чистотата и непорочността, защото на мен специално нерядко ми е пораждало асоциации за пасивност. Това е като да си застанал пред белия лист и да нямаш идея какво да напишеш или нарисуваш. Всичко е субективно. Не трябва да сме в плен на сухите определения, наложени незнайно от кого. Е, може би при топлите и студените цветове интерпретациите биха били много по-свободни, отколкото при бялото ...