Да бъдеш верен в изневярата си…

               Не е тайна за никой от нас, че светът е пълен с изневери от всякакъв тип-от приятелски предателства  до любовни интриги. И дали наистина човек може да бъде верен в изневярата си, не дължи ли поне това на обърканото си сърце? Но когато започнеш да  мамиш любимия човек и една лъжа следва друга, знаеш ли кога да спреш или вече е твърде късно, за да  се спасиш и да се измъкнеш от бездната, в която си… Можеш ли да нараниш някого за да бъдеш с друг, да градиш щастието си върху нечие нещастие и след това да заявиш смело на човека до теб: ”Вярна съм ти!”

               Наистина в света на интригите и измамите съществуват много неразкрити въпроси, но един от хората доказващи верността в изневярата е Александър Дюма*, който именно така изтъква предимството на италианките пред французойките - по това, че са верни в изневярата си. Аз като този велик писател заставам зад истинността на твърдението му, доказано в много книги, разказвайки за живота на тези жени, които мамейки съпрузите си, се обричат на вечна вярност на любовниците си, търсейки в тях светлината, която да освети пътя им и любовта, която да бъде техен подслон в дъждовните нощи, отказвани им от техните себични съпрузи, които се интересували единствено от своите сделки и пари. И въпреки това дали наистина можем да ги оправдаем и да повярваме, че едновременно могат да лъжат един и да са верни на друг, не е ли по-възможно да предадат и него? Вероятно никой не може да отговори на този въпрос без да има угризения, че може да сгреши, защото ние сме хора и всеки от нас отговаря само и единствено за себе си. В зависимост от това какви сме, от това какво не искаме да причинят на нас и не желаем да причиним на другите. Всеки човек трябва да уважава живота на хората около себе си и чистотата на тяхната болка. Дори някои от нас да изневеряват и да пораждат неизменна  мъка в сърцата на половинките си, не би ли трябвало да съществува онази истина, доверие и човещина, които да ни накарат да се отдадем напълно на хората, които са причина за нашата изневяра и никога повече да не я повторим… а именно да бъдем  верни в изневярата си.

                  Може би тези древни времена, в които са живели тези жени от аристокрацията, са причината те да се понесат на крилата на любовта, изневерявайки на съпрузите си, мислейки единствено как да се измъкнат от кошмара, в който живеят. Но в днешно време не можем да оправдаваме грешките си с политическата криза на страната, затова всеки от нас трябва де е верен на себе си, вслушвайки се в сърцето и душата си.

*Александър Дюма - известен френски писател на XІX век (1802-1870г.)