На хората са им предоставени много начини да живеят. Един човек може просто да съществува като жив организъм или по някакъв друг начин – разкошно, самотно, щастливо, спокойно, с нещо и от нещо ( в зависимост от нуждите и възможностите), съвместно с някого, на дадено място в дадено време, ера, епоха..., в добри отношения с един, в лоши отношения с друг..., в най-разнообразни условия ( човекът е най – приспособимото същество в буквалния и преносен смисъл ), за себе си, за другите, за един човек, без смисъл!!!
Всеки един от тези начини бележи дадено виждане на индивида за съществуването, но ДАЛИ НЯКОЙ ОТ НАС БИ СЕ ПРИМИРИЛ С ФАКТА, ЧЕ КАКЪВТО И СТИЛ НА ЖИВОТ ДА ИЗБЕРЕ, ТО ТОЙ Е АБСУРДЕН!?
Как да приемем, че всяка наша болка и радост, мечта и надежда са нелепи, че резултатът от всяко действие, което предприемем, е СЪЧИНЯВАНЕ НА АБСУРДА?
Много е жалко, да повярваме, че е така. Защото – опитайте се да се абстрахирате от заобикалящия ви реквизит. Имам предвид – опитайте се да мислите за своет ...