Почти винаги ми се случва да не мога да мразя някой от най-добрите отбори, които някога сме имали.
  Всички знаем и познаваме Манчестър Юнайтед и Арсенал (тук може да включим и Ливърпул) - никой не може да отрече техните успехи и възможности. В момента нивото на тези отбори също е добро и не бих си позволила да намразя някой от тях. Но в един момент всичко се променя -  поради отвратителните подхвърляния на феновете на тези отбори (както и на самите футболисти и треньори) към един отбор, който ми е любим и заема специално място в моето сърце - Челси. Не е редно да се подхвърлят обиди за щяло и не щяло. Прекалено дълго време са господствали едни отбори - крайно време е един друг отбор да стори това.
  Може би една от причините да мразят толкова Челси е начинът, по който си печелят мачовете или по-скоро че постоянно си печелят мачовете, но за мен това не е уважителна причина. Като цяло въобще не виждам какъв им е проблемът на хората като казват, че мразят Челси.
  Не мога да разбера какво точно не харесват на отбора на Жозе Мауриньо. Съставът е сплотен, съставен от прекрасни футболисти и мениджър (един от най-добрите, а може би и най-добрият), който си разбира от работата. Всеки футболен отбор има нужда от пари, така че това, че Челси са прекалено богат отбор също не е оправдание (Манчестър Юнайтед дори са по-богати, да не говорим за Реал Мадрид).
  Като за начало, Джон Тери и Франк Лампард в последните няколко сезона се превърнаха в истински колоси на модерната игра. Те са мъже с характер и същност, мъже чиито силна личност, раздаване, смелост и постоянство вдъхновиха Челси да стане един от най-добрите отбори в Англия. Защо да мразим отбор с двама такива мъже в състава?
  Защо да мразим отбор, който притежава Джо Коул, който играе с нюх и сила по едното крило и Ариен Робен, който смайва със своя брилянтен дрибъл по другото крило?
  Защо да мразим отбор, който притежава най-добрият вратар в света в лицето на Петър Чех и най-добрият дефанзивен полузащитник в света в лицето на Клод Макелеле? И защо да мразим отбор, който притежава Ейдур Гудьонсен в полузащита, играч чието въображение, острота и интелигентност могат да се сравняват с тези на Теди Шерингам? Не е уважителна причина и тяхната предполагаема арогантност. Понякога ми се иска Мауриньо да бъде малко по-любезен в загубите. Иска ми се той да стисне ръката на съперника си след последния съдийски сигнал. Но аз продължавам да вярвам, че той донесе малко цвят и драма в първенството на Англия, от които отчаяно тази лига се нуждаеше.
  Има изобилие от неща за да не харесваме характера на Сър Алекс Фергюсън, но това не означава че не можем да видим красотата във футбола, който неговия отбор играе.
  Но нека да сме наясно: който и да е мениджър, който пуска в игра Джо Коул, Робен, Деймиън Дъф и Гудьонсен в един и същ състав оценява най-хубавите неща във футбола.
  Мауриньо е мениджър с талант и каризма. Щастливци сме, че го имаме. Щастливци сме, че имаме Роман Абрамович и сме щастливци, че имаме толкова добър състав на Челси.
  Лесно е да се открият най-важните компоненти на най-добрият отбор в Англия.
  Но независимо от това дали Челси ще успеят да задържат Манчестър Юнайтед на второто място или не, ако не им аплодират за това, което те са донесли в английската игра е също толкова несправедливо, колкото и дребнаво.