Днес, за всички е ясно, че в световен мащаб, в човешкото общество се случват сериозни промени. Видно е също, че те не възникват случайно, а са следствие от противоборството главно на два възгледа за бъдещото устройство на човешкото общество. А двата възгледа са: "Кой да кара влака, и кой да хвърля въглищата в пещта?" За по-младите ще поясня, че става въпрос за парен локомотив. Чрез нашия преход, недвусмислено ни се показа, че ние трябва да сме въглищарите. Това обаче е чуждото желание, а какво е нашето мнение по въпроса? Аз мисля, че на нас – българите, отговорът на този въпрос отдавна трябва да ни е ясен. Не защото имаме властови амбиции – да караме световния влак. Не и за това, че по-важен от водача е самият влак.

      Преди хиляди години, когато са се полагали основите и посоката за развитието на човешката цивилизация, нашите деди са взели активно участие, като са свършили "черната работа" – положили са релсите. И от тогава, чрез общи усилия влакът пристигна до гарата на нашето съвремие. Същото трябва да направим и ние днес, като достойни техни наследници – да положим основите на пътя към бъдещото устройство на човешкото обществото.

      Как да го сторим ли? Чрез сериозно и задълбочено обмисляне, защото правилната мисъл ще предизвика правилно действие, а грешната – грешно.

      Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, Човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество. Такъв е Българският мироглед, който са ползвали дедите ни. Него трябва да ползваме и ние.

      Първите две части на мирогледа ни са Вселената и Човекът. Те са причините, защото са естествени дадености, а третата част – обществото, е следствието, защото е изкуствено създадено от Човека. Невъзможно е без да се познават причините, да се гради следствието. Затова всички опити за изграждане на ново общество от старото, ще пропадат или ще са временни подобрения.

      Познанието за Вселената от Българският мироглед, обобщено се свежда до следното: "Във Всемира няма морал, етика, състрадание и милост! Там има Закон и правила и се случва винаги това, което е предвидено в Закона и правилата! Безусловно! Каквото трябва да се роди – се ражда! Каквото трябва да съществува – съществува! Каквото трябва да умре – умира!"

      Казано накратко, във Вселената цари абсолютен и безусловен ред, който никога не е нарушаван и не може да бъде нарушен.

      Познанието за Човека от Българският мироглед, обобщено се свежда до следното. Това, което отделя човека от останалата част на материята е неговият АЗ, а той дава право на всеки човек да заяви: "На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят!". В следствие от това, при възникване на противоречие между Човека и природата или други членове на обществото, Човекът няма склонност и желание да промени себе си, а се стреми да промени останалия свят – околната среда или другите, според собствените си желания, в своя угода.

      Казано накратко, Човекът желае абсолютна и безусловна свобода за осъществяване на своите желания, без никакви ограничения.

      Тези са двете естествени дадености, двете противопоставящи се причини, които ние трябва да примирим и да изградим от тях следствието – съвършеното човешко общество. Или както е казал философът: "Теза + антитеза = синтеза".

      За реда и свободата в новото общество, както винаги трябва да се грижи елитът. Растежът, прогресът в обществото винаги се е осъществявал от два типа хора, които са родени такива и следват своята орисия. Първите са тарикатите – всички, които по някакъв начин вземат от обществото. Вторите са творците, които по всевъзможни разрешени или неразрешени начини дават на обществото. В последните сто-двеста години тарикатите и творците все по-осезаемо работят заедно, но до днес властта винаги е била и все още е в ръцете на тарикатите. Нашата задача е да им отнемем властта и да я предадем на творците.

      Какво се случва днес с хората като личности, което има своите последствия и в обществото?

      Еволюционният път на Човека нагоре по стълбата на еволюцията, се състои от три стъпала, на всяко от които се изявява и преобладава една от трите негови същности: телесност, душевност и мисловност. Днес Човекът прави последната си крачка – от душевност, преминава към мисловност. Новата му преобладаваща същност поражда нови човешки взаимоотношения и предизвиква необходимост от ново обществено устройство – да се премине от съвременната кастова система, към варновата.

      За да подпомогнем промяната да се случи по-бързо и в правилната посока, символично ще трябва да направим следното. Да вземем два еднакви бели листа. Първият да наречем "Теория", а втория "Практика". Върху първия лист, наречен "Теория", да извършим две действия. Първото е, да нарисуваме на него прекрасната цвета картина на нашето бъдещо общество – такова, каквото искаме да бъде – съвършено. Тя ще е картината майка на нашия нов пъзел. Второто действие е, да очертаем върху картината малките парченца на пъзела – десетките, стотиците, хилядите отделни сфери, отрасли, подотрасли и направления на бъдещото ни общество.

      Второто действие – само очертаването на частите на пъзела, трябва да пренесем върху вторият бял лист, наречен "Практика". Да ги изрежем от там и да ги раздадем на съответните специалисти, експерти. Пъзелчето за финансите ще дадем на финансистите; пъзелчето за икономиката ще дадем на икономистите; за образованието на преподавателите; за отбраната на военните и т.н. Задачата на всички ще бъде само една – да прерисуват върху своите пъзелчета точната рисунка от очертанията на същото пъзелче от картината майка, от първия лист, от "Теорията". Когато всички си свършат работата ще сглобим пъзела наречен "Практика" и ще имаме ново съвършено общество.

      Никой по-добре от нас – българите не би решил тази исторически важна задача за всички хора по света.  А те може би чакат нас, да се събудим. Ами тогава: "Добро утро, Българи!"