Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация сред младите. Живеем във време, в което нашата младеж сякаш се самоубива.
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пълната липса на интелектуални и морални такива. Съпричастни сме повече в социалните мрежи, където можем да се покажем, а се крием на практика от добрите постъпки, които могат да останат в сянка, но са с по-силен и дълготраен ефект. Родителите ни ни научиха на самочувствие без покритие, но подплатено с неограничени претенции.
Изкривиха се и изчезнаха ценности, в които вярваха не нашите родители, а нашите баби и дядовци. Те са поколение, научено на смирение, на скромност, защитаващо идеята, че „за нас може и да няма, но по-важно е за децата да има“. За жалост това лека-полека породи едно консуматорско поколение, което не е годно да се справя само с превратностите в живота. Не е годно да се гриж ...