Да творим!

3 сент. 2008 г., 22:07

Эссе » Другие

1317 0 0

Да творим! Претенцията, под чиято приказност се крие само невъзможността да понасяме абсурдността на битието. Всеки творчески акт е наистина сублимация, но не на енергия, която няма как да изразходим по желания от нас начин, а на онази жизненост, ненамираща собственото си основание в битието, но и неискаща да престане да Е.
   Претенцията да съм творец, е всъщност последната сламка, за която терзаещата ни интелектуалност се хваща.
   Тоест творчеството е заблудата, с която коварната воля за живот ни тъпче, а ние, в собствената си тъпост, сме си въобразили, че с него не само осмисляме битието си, но сътворяваме и една възвишена реалност, която неминуемо, въпреки бавния си ход, претворява и света.
     Що за безоснователна мисъл!?
   И всичкото това е, защото нямаме смелостта да мълчим, нито волята да използваме собствения си разум, а предпочитаме да се отдадем на илюзията, че съществува някаква велика реалност, която е най-великото достижение на човечеството. Само че, НЕ!!!
    Културата е количествено и качествено усложнен инстинкт, нищо повече.

Да творим!

Свързани произведения

Комментарии

Предложения