Топлеше ме само мисълта за това, че може да пише името ми върху нещо, което сама бях направила, породено само от поривите и импулсивността ми, (която не притежавах като качество в ежедневието ми)... И ето, че седя сама и пиша, с единствената цел да направя нещо по-съществено от това - да оставя мислите ми да излетят в небитието...
Често се питам: „Кой кръстопът по-точно омаловажаваме? Коя страст ни подвежда? Кой порив ни предава? Коя мисъл ни злепоставя? Кои принципи изоставяме и кои са грешно разбрани... ?” Често осъзнавам, че дори няма на кого да задам въпросите си и че дори да ги задам на някого, пак ще останат без отговор... Просто, защото нямат такъв...
Може би ние, напразно бягащи от съдбата си, търсим единствено сляпо отражение на собственото си его и в крайна сметка осъзнаваме, че егоизмът е основната причина за нещастието ни... Може би сме превърнали инстинктите си в сложна консистенция от чувства и мисли, от борби и желание, от страст и болка. Дали любовта не е просто приумиц ...