30 янв. 2007 г., 01:05

*** 

  Эссе
1283 0 1

Бяхме приятелки най-добри, а ти ме изостави. Знаеше, че ще ме заболи, но дори и това не те спря. Казваха ми, че приятели момичета няма, поне не и верни, а аз не вярвах. Защо? Защо сe поддадох? Хората казват, че най-добрият приятел на човека е кучето, а сега разбирам, че е единственият! Когато всички те предадат само той стои до теб и те пази. Ляга нощем на студения под, за да е близо до стопанина си, ближе ръката ти, дори когато е празна. А когато порасне човек и пътищата с приятелите му се разделят, кучето пак е с него. Дори когато остарее и умре, и положат тялото му в студения гроб, всичките му приятели ще си продължат по пътя, но  кучето ще остане там, до гроба му, с глава между лапите, с очи пълни със скръб, но отворени и бдителни!
      А ти си тръгна, дори не изчака да умра! 

© Ивона Бориславова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??