Говорим много за любов, за щастие, за живот... Чe любовта боли, че щастието е илюзия, че животът няма смисъл. Твърде критични и песимистични сме станали за годините, в които имам ясни представи за случващото се около мен. Не мисля, че любовта боли... По-скоро ни сърби. Или всъщност хем боли, хем сърби. Има ли угодия въобще?! Щастието ли... има го! Но трябва да го видиш. С всички тези "черни" мисли, че го няма, че всичко е само болки, мъки, сълзи как, по дяволите, ще видиш НЕГО. А то е тук, протегни се и го вземи. Нали не би искал да ти го вземат под носа. Колкото до живота... неговият смисъл винаги е бил в това, че е безсмислен. Ако знаехме за какво живеем, щяхме ли да го правим толкова добре. Аз например не плача вече. Нито за другите, нито за себе си. Днес реших, че сълзите ми са твърде скъпи. Сега те са моят дефицит в живота. Харесва ми повече от това усмивките да са в недостиг. Претрупана съм сега с усмивки и то само защото сама си ги произвеждам. Излиза по-евтино и от материална гледна точка и от емоционална. Спестяваш главоболия и пари за лекарства, за да ги лекуваш после. Твърде цинична станах, нали?! Нека... Така се обичам повече. Не искам да философствам напразно с мисълта, че някой ще прочете и разбере думите ми. Просто говоря, говоря, говоря... докато не изговоря всичко, което знам. Ще отнеме време. Знам толкова много неща. Не, аз не съм самовлюбена. Просто се виждам такава, каквато съм. Гледам се не само през моето, но и през чуждите огледала. Може да са криви и да изглеждам твърде ниска и трътлеста в тях, но ми омръзна да се виждам красива и бляскава в моето си. И не съм с промит мозък, както мислите всички напоследък. Вашите мозъци са промити, щом не виждате колко истина има в думите ми. Е, омръзна ми цял живот да ви поучавам. Няма да ви обяснявам как отново вие грешите, а аз съм права, как отново вашите заключения са толкова нелогични и смешни, че ми иде да ви се изсмея толкова силно в лицата, че да ви прогоня от себе си завинаги. Би било добре всъщност. Има толкова "пришълци" в живота ми, от които си умирам да се отърва... Да, ето какво ще правя утре. Ще чистя живота си. Основно лятно почистване на сърцето, ума и психиката ми. Ех, от кога се моля за силата да го направя. Всъщност животът ми не е толкова лош. Има си всичко - и мъки, и радости, и възходи и падения, и пълни ръце и празни очи, и обратното. И дефицити имам де... Но не знам на какво. Нов ден - нов дефицит. Е, поне не е един и същ, че да ми тежи твърде много на душата. По дяволите, леко ми е на душата, защото имам всичко. И приятели, и подкрепа, и любови, и себе си и една бутилка водка в хладилника. Липсва нещо...?!?!?!?! Error... ами да... мезенце нямам. Месце, може би кренвиршче. Ха... кренвирши на всеки ъгъл. Кренвирш до кренвирш и до всеки по една патка, която вечер в леглото, в някой храст в парка, или в тоалетната в кръчмата го лапа. Патка, патка, ама умна патка. Щото явно има кяр, щом го лапа. Пък и забележете само го лапа, не го яде. Всеки ден по малко. Да може да има за повече време. Пак и пестеливи тея патки бе... Абе като цяло картинката е прелестна. За чудо и приказ... или пък за срам и позор. Ем, различни хора - различни идеали. Едни се кефят, други се трепят, трети гледат само сеир. Нека де, то сеир навсякъде има пак и все е без пари. Ако ти се гледа, хвърли едно по-богато кренвиршче на гладни за дрешки блондинки и стой и гледай. Ама тъй като казах блондинки, по някое време може да забравят за какво е станала изцепката, или по-лошо... да накарат групово кренвирша да се изцепи. Блондинките били тъпи... да бе. Сигурно са се договорили - един за всички (един кренвирш) и всички за един (лапай... и се потапяй...) важното е, че уговорката е била да си прежалят косите и да има за всяка по едно потниче от богатия кренвирш. Не, ние жените не сме алчни. Просто сме като дебнещи хиени. Види ли лъскаво, тича към него. Види ли дефицит, бяга от него. Абе дефицитът май всички ни плаши. Нека де... аз дефицити имам, ама не ме е страх. Да му мислят еднодневките с техните страхове и с тези нови "изтребващи до крак" препарати за буболечки...
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
© Мария Все права защищены