Делириум тременс тресе ме...
На дивата планета наречена Земя господстваха хората...
Двукраки създания с изперкали съзнания, които сравняваха себе си с Бог...
Делириум тременс тресе ме, през стотици съзнания в миг преминавам,
нетърпимо и същевременно омайващо, смразяващо, но и прекрасно...
Душите сноват като асансьори, акта на сътворението зарежда и поддържа ритъма.
Всеки забързано изминава пътя си отново и отново...
На дивната планета земя никой не господстваше...
Цареше хармония и мир. Нямаше кой да поръчва ЛАУШ...
Като яйцеклетка очакваща оплождането,
Земята се къпеше в собствените си енергии и претреперваше...
Подхранвана от слънчевата светлина Тя мечтаеше и чакаше... ...