ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА

       Връх Васильов. Делителната точка на земното с не­бесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетива­та. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безк­райността.

       На юг погледът ми се препъва в грамадата на Ве­жен, а на изток пред него се източва дългата верига на цялото било, увенчана с далечния Ботев връх. Накъде­то и да погледнеш, светът лежи под тебе, натежал от грижи, утаен от напора на тежките частици на пробле­мите, от бремето на материалността си.

       Тук очите пълнят ненаситните си бездни с красота и светлина, душата намира онзи простор за полета на крилете си, към който толкова дълго се е стремила.

       Лишена от преградната стена на препятствията, в разредения прозрачен въздух на височината, мисълта пронизва като мълния пространството, намерила безб­рой посоки за осъществяването си.

       Върхът е мястото на срещата на толкова неща, които времето не стига, за да изброиш. И стигнал тук, разбираш жаждата на птиците по синевата и на духа по свободата.

       Върхът - отправна или крайна точка на нещата. И аз на него стъпил, стоя като поантата на сътворението.