На 30 април се надявах времето да е хубаво. Училището в близост до нас имаше патронен празник. Всъщност това е гимназията, която завърших преди... години. После имах и други завършвания, но това остана единствено. Това беше „моето” училище. Винаги, когато можех, присъствах на тези събития – започване на учебната година, завършване. Тържествата ги правят в двора на училището: всеки може да се върне в спомените си или просто да си разнообрази ежедневието. Имаше програма, поздрави, награди на изявили се ученици, учители и други работещи в сградата. Наградиха деца, постигнали успехи в учението; и деца с таланти. Беше мило и тържествено. Но вълнението ме завладя, когато дойде ред на абитуриентите. Не, това не беше бал, а изпращането им Върнах се в същия този двор, преди години. Нещата бяха различни, и не чак толкова; емоцията – сякаш не се беше променила. Особено като запяха вечната песен на завършващите: „Един неразделен клас, с ...” Всички я знаем. И сълзите сами потекоха. Не вярвах, че н ...