Anabel (Дони)
14 294
16 нояб. 2007 г., 23:32

Диалог с истината 

  Эссе » Другие
3354 0 6
1 мин за четене
 

Искаш винаги истината за себе си, търсиш я, сигурен ли си обаче, че не я знаеш вече, погледна ли във себе си, какво чакаш, мъчиш се, гледаш, гледаш и заради мен правиш това усилие, виждам страха ти, поглеждам те със съчувствен, нежен поглед, искам да те избавя от тежестта, която носиш, защото съм твой приятел и те обичам. Оглеждаш се във чуждия поглед и търсиш одобрение, не разбра ли, че за действията си ти си отговорен и когато мислиш нещо за правилно, просто го прави. Винаги ще се случи да грешиш, защо, приятелю, не погледнеш грешката си и не се поучиш от нея, разбирам, че ще се обвиняваш, ще ти помогна да разбереш как да постъпваш, но не бягай от себе си, не бъди слабохарактерен, оцени момента и ползите, които имаш - това е шансът ти днес, който аз ти давам. Виждам безмълвието ти и че се плашиш от мойта смелост, да, страх те е от теб - душата ти е на кръстопът в този момент - оставям те, помисли сега... Идваш със тихи стъпки, питам те "Какво искаш?", виждам смирението във очите ти, усмихвам се, подавам ти ръка и ти казвам "Аз ще бъда твой учител, довери ми се", а ти ме питаш защо не си като мен. "Бог има за всеки роля, а моята е да бъда твоя ангел пазител, учител на живота" - затова погледни реалността си, ти си създаден от светлината и любовта на Бог, той дава правото на всеки да избира пътя си, днес ти призова истината и твоят вътрешен глас бях АЗ. А сега прегърни сърцето си, не забравяй да му дадеш думата да говори  в тези моменти, обичай го.

© Дони Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??