До : Дядо Коледа (онзи с елените)
Дядо Коледа, не знам какво точно получи като писмо от мен миналата година, но най-чувствително получих рогата на елените ти. Моля този път да бъдеш малко по-концентриран и вместо да прекаляваш с разреденото мляко (всички знаем, че млякото може да е много добър разредител), да прочетеш добре писмото ми тази година. Предполагам, че може и да си бил обиден. Все пак курабийките, които ти бях оставила миналата Коледа, по-скоро бяха за самоотбрана или поне за разгонване на масови безредици. Както и да е. Червеното не ти отива.
Тази година си пожелавам да ми донесеш една торбичка с прашец за сбъдване, за да мога да поръсвам всичко, което не върви (обещавам, че няма да готвя повече и да го ръся там. Знам - вълшебство, вълшебство, ама чак такова коледно чудо не може да се случи). Искам да напълниш торбичката добре, защото не смятам да се стискам, а да ръся всички несбъднати мечти, и мои, и чужди.
Ще си чакам пратката скоро. Весел празник!
П.П. Не прекалявай с бисквитките - вече ти личи!
П.П.2 И ако тази година решиш отново да ми пратиш рога, моля, изпрати ми и елена.
П.П.3 Поздрави Рудолф и му кажи да си сложи очилата, че съседите още не могат да си намерят всички керемиди.
П.П.4 Да, знам, че млякото е просто разредител .
© Надя Стоянова Все права защищены