Здравей, приятелю! И добре си дошъл у дома! Както виждаш, всичко е по старому. Е, летището е ново, но нали така трябва. Народа го е казал - "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Ха сега, дай една голяма усмивка, че може и да е за последно. Ти не се стряскай. Все ще намерим за какво да се посмеем. И как иначе. По-весело от това да си у дома, нали няма. Ех, приятелю, жилав е българинът и не се дава лесно. Колкото и от Европа да се стараят да променят този хитрец (до скоро на дребно, а сега вече и на едро), толкова по-изобретателен е той. Иначе очите на нашенеца са вторачени все в чуждият двор, там, дето и кокошката е патка. И не му остава време да погледне в собственият си двор. Пък и то какво ли има за гледане. Не че съвсем няма, ама се гледа само ако има какво да се открадне. И трупа, трупа... Къде в швейцарски банки, къде с офшорки на Антилите, че там, казват, било по-престижно. И така устремен напред и нагоре, нашенецът се е забързал и той не знае за къде. Но със сигурност не към тази добрата Европа с железни закони и правила. Не случайно ти казвам, че не знае за къде е тръгнал. И как да знае, като съвсем е забравил от къде е тръгнал. Хич не ще и да си спомня. И защо ли му е, като е заслепен от скъпите коли със лъскави ламарини, окъпани в усмивките на някоя силиконова блондинка си казва по нашенски... А бе, тая Европа не може с нас да се мери. Нищо, че кокошките им са патки, ама се трепят от работа до събота вечер с поредното алкохолно разтоварване до припадък. А на мен и в понеделник, и във вторник, та чак до неделя и закуската ми в леглото с поредното блонди- завоевание и обяда ми на Карибите с бизнес партньор за нова пачка, ако и да трябва пак да забравя за съвест и морал. Все по-лесно му става на нашенеца да забравя, че изобщо има други хора, освен него. Другите са просто неодушевена част от пътя, по който с тежки стъпки върви той, вгледан в своето неотразимо его. А то, тъкмо това его го води бавно, но сигурно към най-дълбоката пропаст, от която нито хитростта, нито алчността ще му подадат ръка за помощ. И все пак, дано някой доброжелателен европеец се сети за иначе голямото и добро сърце на нашенеца. За свежата шопска салатка с ароматна ракийка, за която казват, че всяка капка е по-ценна и от бисер. За Черноморските ни дюни и белите, окъпани във слънце снежни ски-писти. И за хорцето край огнището, оставило спомен за един макар и по-различен европеец, но пък нали не е било безумно скъпо като при истинските европейци.
Та така, приятелю, добре си дошъл у дома! А ти, приятелю, разказвай за твоя нов дом в Европа. Разказвай, а аз ще слушам и ще се радвам на твоето благополучие. Да, по нашенски ще цъкам и ще се питам. Защо и аз като европеец не мога да гледам на собствената си кокошка като на патка, без да ми мине през ум да открадна чуждата патка, която все пак си е само една кокошка, макар и по-красива от моята.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Все права защищены