Загледай се в хоризона. Сложи край на мечтите си. Краят ще е вечен, а нощта - последна.
В далечината се чува влак, в далечината се чуват падащи сълзи.
Вятърът носи аромата на кръв от ръцете ти. Денят е последен и истински. Денят е вечен и твой!
Тръгваш си, нали? И ти си тръгваш... Вие винаги бягате от смъртта - нима можете да се скриете от края? Нима не чуваш стъпките й в сънищата си, нима не чувстваш липсата на мечти, нима не си в безтегловост?
Защо не останеш тук? - аз знам как да се грижа за теб. Знам как ще умреш (аз вече виждам трупа ти ). Моля те, стой, ела и ми продай мечтите си, дай ми надеждите и пламъка в очите ти. Не се бой - ще бъда щедра: и сърцето ти ще откупя, и душата ти, и спомените ти... Ти само остани...
Загледай се в хоризонта... Още ли си сляп за светлината?... Още ли си сляп за смъртта? Не я ли виждаш?! Тогава погледни в очите ми... Добре дошъл в ада!