Открай време езикът служи за общуване, за изразяване на различни чувства, мисли и емоции. С негова помощ отделният човек разкрива своя светоглед и светоусещане, отношението си към заобикалящата го действителност, споделя своите разсъждения и убеждения, страхове и тревоги, радости и вълнения. Затова, без словото нашият живот е немислим.
   Понятието "добър език" може да има различни тълкувания. За повечето от нас, обаче, то се свежда до представителните маниери и обноски, учтивостта, любезното отношение.
   В днешно време хората често забравят да бъдат галантни и вежливи, да използват богатството и разнообразието на родната реч, и по този начин, чрез думите и поведението си, да създават в околните приятно впечатление за себе си.
   В зависимост от ситуацията, ние сами избираме езика, с който да си служим. Особено зависи от обстановката на общуване и конкретния събеседник или събеседници. А добрият език, наистина, би могъл да отвори много врати. Ако например кандидатстване за определена длъжност, от съществено значение е как ще се представим на самото събеседване. Поздравът при влизане, учтивостта, богатият речник, дар-словото - това са неща, които се забелязват веднага, които ни характеризират като личност, достойна за всеобщо уважение.
   Добрият език ни помага навсякъде - в магазина, в училище, в заведението. Когато поздравим любезно и ни отвърнат на поздрава, когато любезната продавачка ни пожелае приятен ден, ние се чувстваме радостни, защото започваме деня си с усмивка.
   За съжаление, в студения и жесток свят, в който живеем днес, добрият език все по-рядко се използва, а красотата и мелодичността на българската реч, са останали на заден план. Хората в наши дни са намръщени и недружелюбни и не винаги разчитат на силата и възможностите на словото. А добрите думи помагат в много моменти. Поразително е как няколко топли и мили слова биха могли да достигнат до сърцата на хората и да ни "отключат" редица врати.

   Разбира се, искреността, любезното отношение и вежливостта не бива да се бъркат с лицемерието. Все пак това са различни понятия. Добрите думи, изречени искрено и неподправено, красивите и топли слова, наистина са в състояние да стоплят човешките души, да внесат известна радост и веселие в сивото и монотонно ежедневие.
   Понякога се случва добрите думи да са продиктувани от дълбоко вътрешно убеждение, че с тях ще помогнем на хората да се почувстват по-добре, и ще им вдъхнем щастие и надежда. Такива са прочувствените и дълбоко-емоционални слова на Моканина от "По жицата": " Ще я видиш, чедо, ще я видиш...". Те наистина отварят врати - към измъчените човешки души, към добротата, милосърдието и състраданието.
   Добрият език има способността да ни разкрива света в по-добра и хубава светлина. Освен това акцентира върху човешкия характер и поведение, върху отношението на хората към заобикалящия ги свят, и дава представа за индивидуалната ценностна система и комуникативни умения на отделния човек.