Искам да пиша.
Обичам докосващите върхове на пръстите
до потъващите в себе си клавиши.
Обичам...
черно-бели са - като тези на пианото,
сякаш свиря...
сякаш наистина има мелодия в това, което искат да кажат пръстите ми.
По техните върхове е цялата нежност...
някога докосвал ли си със такава нежност? Неповторимо е!
 Нежността, която искаш да покажеш,
 нежността, която криеш в себе си,
 нежността, носеща усещането за свобода,
за безграничност...
Обичам докосването,
обичам го, защото то е непредсказуемо.
То е тънката граница между отдръпването и вкопчването.
То е трепетът да се опитваш да отгатнеш какво ще последва.
Да докосваш, означава да имаш нещо скрито,
което вълнува из теб...

Може би трябва да ти обясня защо пиша това,
 а може би не трябва.
Може би пиша, защото
мога, 
или защото
искам,
може би ти ще ме разбереш,
 а може и да ти досади,
 може...
 може и да не мога да отгатна каква ще е реакцията ти...

И това е най-хубавото! Гъделичкането преди първата целувка...
 пеперудите в стомаха - ще се случи ли тя, или
 няма.
Обичам докосването, защото то събужда сетивата,
защото те кара да си представиш...
да усетиш.
Да се изпълниш с желание...
дава ти време за пълна хармония с дланите на човека до теб. На Теб!
Защото ти си човекът  до мен...
защото пиша това и пред мен минават
картини,
картини от теб...
От твоите ръце, от твоите устни,
от твоето дихание...
Аз ги усещам, като "шепот в главата си".
Като парене в очите...
като дъх притаен.
И това е любовта...
вечният копнеж за усет. Вечният усет за копнеж.


Детето се събуди... В тези минути, докато бях там, разбрах, че писането ми е нужно и ще ми е още по-нужно и занапред. Защото някой ден децата ще поемат по своя път и горе-долу по същото време ти планираш да ме оставиш. Аз ще се огледам около себе си и ще осъзная, че от моя живот. От моя личен живот не е останало нищо... освен написаното.
Ежедневието, мили мой, ще ни погълне още повече и щом сега не съумяваме двамата с теб да имаме нещо красиво, нещо, в което сме само двамата, тогава то ще бъде съвсем имагинерно.

Затова аз ще пиша, докато още има чувство в мен, докато още има от тази, точно от тази топлина. И някой ден ще чета, за да си спомням...
Защото не топли споменът за това как някой те е...
Има смисъл да пази само онзи, в който някой те е докоснал...
Теб,
тялото ти,
душата ти...

На една жена... една от многото.