Защо ли като стане време за 8-ми март и напоследък все ми изскача прастарата българска мъдрост и поговорка, така известна напоследък в интернет средите – „Таралежите са странни птици, докато не ги ритнеш, не политат"? Сигурно има някаква дълбока кармично – следствена връзка, но сега не ми е за това думата. Просто се сетих, даже по-скоро, налетях на тази мисъл сутринта, гледайки купищата мъже с купищата цветя по улиците. Мда, довечера ще гледам купищата колежки пак с купищата цветя по същите улици. И без да се усетя мисълта ми отлита високо, дори за мен високо, че чак до вселенските закони опира. „Нищо в природата не се губи и не се появява…“ Мда, само си сменя притежателя, както в казармата. Пак неволна асоциация и пак не за това е думата.
Аз обаче днес се уверих за пореден път, че съм щастлив човек. Щастлив и благодарен. Слава Богу, за това е думата. Слава Богу, работя /все още/ на място със сплотен колектив от седем души. От които само аз съм жена. Слава Богу никой от колегите не ми ...