Според древните Орфически предания човек се ражда поне с пет дарби. После расте, учи, работи... и ако обществото му позволи, тоест ако е свободен, ги развива и се реализира като личност. Когато намери и с кого да ги сподели – намира щастието. По-често обаче съдбата не е благосклонна към низвергнатия и той умира, непознал себе си, несрещнал единствено неговите, лични, верни, искрени до гроб приятели. Те са и неоткрадваемото му съкровище, защото орисниците са дарили с тях само и единствено него. Затова по прастара традиция на всеки рожден ден близките ни подаряват вещи, присъщи на нашите умения. Важно е да зарадват и омилостивят тези наши Ангели, за да живеят в нас и ни изпълват с хармония, енергия и замах, за възхита на хората, които ни обичат и завист на другите. Защото, ако дарбите в нас са пренебрегвани, те се превръщат в най-страшните Демони, които ни разкъсват отвътре и превръщат в кошмар всеки наш миг. Та нали, както никой не може да отнеме уменията ни, така и никой не е способен ...