9 июл. 2011 г., 20:01
1 мин за четене
Лятна вечер. Седя пред монитора и се ровя из сайтовете в интернет.
Навън е прохладно, но приятно за разходка с любим човек.
До мен е телефонът, които поглеждам през всеки 10 секунди.
Тръпна в очакване да чуя онази мелодия, с която само той ми звъни.
Наближава нашият час и ставам неспокойна и малко нервна.
И ето, че слухът го улавя. Ставам и бързам да се облека, за да се срещнем
по-скоро. Тръпна да видя дълбоките му тъмни очи; да чуя нежния му глас;
дя усетя присъствието му край мен.
Боже, за първи път се влюбих. Аз - момичето с ледено сърце. Как го направи, не знам.
Знам само, че всяка клетка от тялото ми го желае силно, безрезервно.
Всяка прегръдка, всяка целувка, всяко докосване са толкова вълшебни и неповторими.
Всеки поглед, всяка дума, всеки жест са толкова мили и истински. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация