Най-сладкото в любовта е нейното непрекъснато възраждане - да се изкъпваме в живата вода на обичта - любовта е усещането, че се рееш във въздуха като пухче от топола, което изпълнява желания...
Когато напразно си искал любовта, когато си я жадувал и настоятелно си молил да дойде, а тя, като магаре на мост, все повече се е заинатвала... тогава, когато отпуснем ръце уморени, отчаяни, и някак смирени - казваме, е, здраве да е, нека си живее! - тогава тя идва - когато наистина отворим очите си за нея.
Тогава сме наистина готови да преживеем най-сладката любов.
Тогава чуваме думите, за които сме мечтали да чуем, тогава ни казват нещата, които самите ние изпитваме към другия, тогава ни обичат и ние сме щастливи от това.
***
- Подарявам ти тази книга! - ми каза наскоро. Даде ми "Единайсет минути" на Паулу Коелю.
- Благодаря, но защо?... - питам. "Защо умееш винаги да изненадваш така ненадейно..."
- Ами, не знам. - "Наистина ли не знаеш, или просто нищо не можеш да ми кажеш, самата книга говор ...