Като заговорим за Европа – първата асоциация, която правим е Европейския съюз. Много нашумяла тема през последните години. Кой за, кой против – някакъв малък ужас. Но колкото и да си говорим, Европейският съюз дава много. В него всички са едно цяло. Една цяла общност в големия  „океан” на многообразието. Защото членките са много, но правата им, интересите им са едни и същи. Съществува така желаното равенство, което в България така и не успяхме да постигнем. Европа не ограничава никой. Тя иска само достойни и амбицирани за успех хора. Защото - да бъдем честни – това е далеч от досегашните ни мисли. Всеки се интересува от себе си. Потъпква останалите, за да постигне целта си.

Различните държави и народи са с различни мисли. Но обединени под знака на Европа – всичко е различно. Нали хората са казали „Съединението  прави силата”. А тя – силата - е безгранична. Тя няма мярка. И  винаги е първа.  Затова при Европейския съюз няма дискриминация. Всички са едно цяло. Всички имат една цел и мислят позитивно. Интересите им се допълват и всичко изглежда доста по-различно от досегашния свят…

Често съм чувала израза „Отворихме сърцата си за Европа, остана да отворим и умовете си, за да успеем”. България прави стъпка към постигането на тази така желана от всички мисъл. И ще успее!

Аз знам, че идва едно по-добро време и всеки един човек ще намери мястото си в променящата се „безгранична” Европа. А за нейната промяна трябва помощ. България е достойна, за да бъде част от развитите европейски държави. Европа ражда големи умове, а България е една от нейните рожби. Затова всички заедно, като големи и амбицирани хора, ще успеем да променим великия континент – „люлката на цивилизациите” !

Ние всички трябва да сме едно цяло, за да успеем да се преборим с лошото в заобикалящия ни свят. Защото силните са единни. Европа е мястото, в което ще се съберат хората, достойни за осъществяването на тази идея. А тя нямаше граници, нали? Всичко е възможно, стига добре да се осъзнае това, което се преследва… Искаме „Силна България в обединена Европа” !А именно – да бъдем единни в „многообразието” на живота.