Сърцето ми... не го чувам, не го усещам. Тялото ми... заповядвам му, а не чува, не помръдва, само трепери...
Не ме ли обичаш, лъжа ли е било всичко, НЕ МЕ ЛИ ОБИЧАШ ??? Сълзи... не, не плача... това е дъждът. Няма да призная пред никой, че плача, не бих признала, че съм слаба, че съм безсилна... че съм влюбена.
Знаеш ли колко странно се чувствах с теб? Чувствах, че мога да ти кажа всичко, че мога да бъда себе си... пред никой друг не можех!... Хората просто не могат да приемат, че устатото и нахакано момиче е всъщност толкова чувствително, нежно и слабо, че всъщност нейното съществуване зависи от хората, от тяхната обич. Бях себе си, когато беше с мен, но виждайки гърба ти, започваше театърът ми. Просто не можех да допусна да съм истинска, не можех да допусна да ме наранят. Държах се зле с теб понякога, признавам, но го правех, защото те обичах, защото ти вярвах, защото ти беше единствения, който познаваше истинската ми същност, следователно и единствения, който имаше силата да ме унищ ...