Една несбъдната мечта...

29 мар. 2008 г., 09:00

Эссе

1734 0 0

2 мин за четене

Преди година видях част от живота ми, част от сърцето ми, част от мен, преди година аз видях Iron Maiden, моите Айрън Мейдън... Тогава се сбъдна най-голямата ми мечта, тогава бях наистина жива! И като разбрах, че започва новото им турне, потръпнах! То се наричаше SOMEWHERE BACK IN TIME! Мнозина смятаха, че то ще бъде едно от най-добрите турнета в цялата им история! На 4 юни аз си пожелах да ги видя отново! И като чух за турнето откачих, вече бях направила всякакви планове... Обявиха се първите дати, но България я нямаше! Продължиха да текат ден след ден месеците... Добавяха се още и още дати, но България още я нямаше! Малко по малко, миг след миг, моята крехка надежда се стопяваше... Имаше концерти и в Румъния и в Гърция, но за мен беше непосилно дори да си мечтая да отида, защото не разполагах с никаква възможност! Точно по това време се запознах с едни невероятни хора, с тях основахме фенклуб на Айрън Мейдън за България! Те всички щяха да са там, аз ги гледах с пламъче в очите и с благородна завист.. .Един ден бяхме с тях и стана въпрос за концерта в Румъния, оказа се, че ще излезне на достъпна цена... В този миг моята надежда се възроди, онази част от мен, която беше умряла, се възроди... Отново започнах да тая надежда и то много, много по-голяма от предишния път! С прибирането в къщи погледнах мама и татко и ги попитах дали биха ме пуснали... Те гледаха право в очите ми, виждаха там радостта и надеждата! НО казаха Не! Била съм малка, за да отида само с брат ми в чужда държава! Тогава, в този миг, целият ми свят се срина! Вече нямаше надежда да ги видя, дали някога отново щях да имам тази възможност?! Сякаш част от мен си отиде! Гледах радостта в очите на всички, те държаха билетите си, свойте пропуски да видят НАЙ-ВЕЛИКИТЕ, да видят живота си! Аз седнах на леглото си, погледнах плаката, погледнах Брус право в очите и заплаках... Вече нямах вяра, че мечтите стават реалност, за жалост надеждата ми се изпари, умря... Толкова болеше, че седях така с часове и само слушах, възпроизвеждах музиката, която за мен е всичко, тяхната музика,която ми е помагала винаги и никога не ме е предала! А аз какво, аз ги предадох...
Хората са казали, че когато искаш нещо силно, то става! Но, по дяволите, аз искам това повече от всичко... Сега, докато се опитвам да излея душата си на белия лист и отново слушам тях, осъзнавам много неща! Аз винаги съм знаела, че ги обичам, но сега осъзнах какво всъщност са те за мен... Та без тях аз закъде съм?! Закъде съм без мойте Мейдън...
На мен май ми остава надеждата, топлият лъч, който да грее сърцето ми, че някога ще ги видя отново, че някой ден ще се докосна до живота си отново, до онази част от мен, на която безспорни властелини са те - IRON MAIDEN!
Сега не ми остава нищо друго, освен да плача и да слушам това, което ме държи жива!
IRON MAIDEN, ПРОСТЕТЕ МИ!

Една несбъдната мечта...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения