Защо го пиша това и аз не знам...
Докопал съм се до свободно време явно, та вместо да продължа да си чета книжката... Ето ме. Губя си времето, слушайки старичък български рок. Актуална метафора би било - усещам как времето ми се изплъзва като пясък през пръстите. Знам, че ако седя още тука, утре ставането ще е проблем... пак. Не че ще е нещо ново. Последно време се случва доста често. Лошо е, че не мога да му свикна... Едва като се докопам до чашата кафе на масата в кухнята, мога да почна да гледам с двете си очи. Сериозен период на заспалост е настъпил. Противоречи ми на българския пламенен дух... Не е за пример това, което ще кажа... напиша, т.е. - дори си учих по история. Принципно всяко поколение, според старото, все заглупява... така де от ученето малко рязко скочих, но то е един от базисите... нали ?
Та, чудно ми е защо, едно че все същото се повтаря от сума ти време. Относно ученето - знаем, важно е, е, някой не знаят, но то такива винаги е имало. Кофти е, че хората си се подвеж ...