Миролюба (Мирослава)
57 115
17 авг. 2011 г., 23:11

Едно изречение 

  Эссе » Другие
2017 0 2

Безкраен копнеж и никакви шансове за сбъдване - напоследък никаква отчетливост или паметливост на дните и  загуба на всякаква усетливост, и тоя социален инстинкт да се преструвам, и тая лудост да вярвам, че съм нещо по-различно, и тая глупост да се надявам на повече, и още тая детска наивност, че има щастлив край... накъсвам се от невъзможности, от нелепи самооправдания, от излишни консумативи и разходи на енергия, духовна... нямам нужда от пътища, когато мога да летя, нямам нужда от посока, когато съм безпътна, не се преструвам, когато просто искам да крещя, не всяка крачка назад е абдикация, не мога да покрия всички социални нормативи на адаптация, на успеваемост, но това не ме прави по-негодна...

© Мирослава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ..не искам да се натъжавам, само защото не мога да съм щастлива.

    Горе главата и успехът е неизбежен.
  • Душевен разпад,болка,самообвинения,нездравословно самочувствие...това е разултата от жалкото себеотрицание...и отвързани надежди!Абе на никой не го пожелавам....!
Предложения
: ??:??