Сърцето от жарава туптеше в гърдите му все по-учестено. Пламъчетата в очите играеха весело, но бяха някак разсеяни и замислени. Магмената кожа потръпваше от сладост, златните жилки преминаващи по мускулестото му тяло пулсираха в ритъм с играещите пламъци в ръцете му. Гърдите му се издигаха и отпускаха, отначало спокойно, а след това все по-бързо. Примигна. Огнените зеници се разшириха. След това присви очи и по лицето му се изписа тънка усмивка. Беше чакал това векове…

Червеният пламък пред него трепна. Разгоря се и той усети жегата по магменото си тяло. Оранжево-жълтата материя запулсира и от догарящият пламък се появи тя. Очите й се спряха на неговите. Същите горещо очи. Тя знаеше, че той е тук, а той, че тя ще се появи. Четирите пламтящи зеници се разгоряха като четири клади. Той и подаде ръка, и нежната пламтяща длан я пое. Жената-пламък се приближи и го прегърна. Очите им се затвориха, а устните се впиха едни в други. Златните жилки пламнаха и заедно с искрящия огън сляха двете огнени тела в див пожар, после се изви в спирала и угасна. Остана само пепел.