Стояха на границата. Тя знаеше, че ако пристъпи къдрите от утринна роса, ще се се превърнат в кристали, кожата от планински поток ще се заледи, вените от горещ извор ще изстинат. Дори тук тя усещаше как леденият северняк обещава кристална вечност в мразовитата си прегръдка.
Стояха на границата. Ако той пристъпеше, кристалното му сърце щеше да се пръсне, ледените мускули да отслабнат и разтекат, силните ръце, изваяни от ледена ласка и лъскавата кожа от сняг да се стопят.
Пристъпиха напред. Вече бяха една крачка по-близо един до друг. Протегнаха ръце и докоснаха върха на пръстите си, дланите се долепиха една до друга. Той поднесе другата си отворена длан към нея. Нежната й ръка полегна в нея. Тя го прегърна. Стъпка напред, стъпка настрани, стъпка настрани, стъпка назад. Бавен танц на различията на едно цяло. Кристални цветя разцъфтяха по кожата й, сребърни жилки оформиха корона на главата й, красивите й устни замръзнаха във вечна усмивка, очите се затвориха, завинаги вгледани в любовта. ...