Европейци, но не съвсем



Много интересно заглавие за есе! Харесва ми и подтекста, защото може да се пише и размишлява. Как така ние, изначалните европейци, всеки път трябва да се уговаряме самите себе си, че колко сме достойни или недотам „заслужили" да се наричаме европейци?

Аз поне така съм възпитан и никога не съм се съмнявал, че сме истински европейци!

България географски е кръстопът на различни култури, които съчетават тракийски гръцко римски, византийски ,прабългарски , славянски и отонаски съставки.

България чрез Св.Св. Кирил и Методий определя принадлежността на източната половина на европейската цивилизация към общото духовно и културно наследство.

Те двамата са моста между Изтока и Запада на една Европа!

Чувал съм да казват „отивам в Европа" - Това е безсмислица! Та ние обитаваме самото сърце на Европа - географски и исторически! Трябва да свикнем с мисълта, че сме с общи корени. Ние имаме своите човешки постижения във всички сфери на материалния живот, имаме своите човешки слабости, грешки! Не това последното трябва да ни разделя и определя в някакви категории. В духовната и културната сфера, с риск да се повторя, че и потретя, от древността до наши дни, че и в бъдеще - (защото сме си такива таланти) винаги сме били „на живо", няма да изброявам всичко, поради обясними причини „ който знае, знае - може да не е всичко, но достатъчно!"

Ако обаче, решим да се доказваме или си обясняваме защо тогава „ не съвсем винаги може да разкажем за отрицателният литературен герой" „Бай Ганъо" ! „ Великият Алеко Константинов е създал този образ за да покаже, че има такъв вид -тип характер „балканска грешка-човешка" от хода на еволюцията. Нима в Европа няма?

Такива явления са продукт на политико-икономически политики в обществата. Не е необходимо да губим от нашата национална идентичност, за да бъдем на „някакво" европейско ниво. Няма такова нещо! Винаги ще има хора, които са готови да възприемат и прилагат „готови копия и модели" на живота или модерният „стандарт". Това не е причина да се срамуваме или губим себе си. Не трябва да сме еднакви - в различията е красотата и неповторимостта на човешката осъзнатост.

В сегашния, 21 век, надеждата е в победата на духа над универсализма. Целият свят, не само Европа, наистина е неделимо цяло!

Нека заедно търсим и осъзнаем нашите общи корени в миналото, да намерим общия език на духовността и културата. Орфей,Кирил и Методий, Платон, Гьоте, Аристотел и Вазов принадлежат на всички. Те са нашето общо цивилизационно културно наследство.

И последно - „ Историята на цивилизацията" може да се изрази с думи: „Колкото повече знаеш - толкова повече можеш!" Затова трупайте знания и развивайте своите умения, за да можем да утвърдим „ разнообразието, което обединява" в общочовешки план.

Спрете да преоткривате „европейското в себе си" , а полагайте усилията си против унифицирането!