Представям си лицето на Алеко Константинов, докато изписва многобройните си фейлетони за бай Ганьо. Едновременно потресен, разочарован, но и решен да покаже същността на българина. През очите на хумора и пародията авторът изобличава негативните черти на образа си - липсата на морал, възпитание и образование, ниските идеали, менящото се политическо мнение, скъперничеството, желание за лична изгода и непоправим материализъм. Алеко показва колко деградирало е било съзнанието на нацията ни, но също така казва "Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда."
Току що освободилия се народ, все още опиянен от постигнатата победа и свобода, не съзнава колко много е изостанал.
В първата част на книгата бай Ганьо е поставен в чужда територия, където не се чувства защитен. Той я определя като враждебен свят и го отхвърля.
След като се връща от пътешествиет ...