Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас - самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина”, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе” човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън”, единствено - Създателят.

„Този свят” е най-ниската точка, която кабалистът достига. Това е абсолютната противоположност на Създателя и се нарича като термин, “изгнание в Египет.” Нашата природа властва над нас в това състояние, в тази „държава”, това е властта на нашата егоистична природа, която не ни позволява да се развиваме в никое друго направление, освен да се грижим за себе си. Това се нарича с термина “състоянието на Фараона.”

Нашият егоизъм не ни позволява да се чувстваме възвишени и съвършени. Той - Егоизмът, е човешката вътрешна порочна сила, наречена “фараон”. Това което Петокнижието (Библията), описва така нашироко и подробно, всъщност е действието на силата която освобождава човека от тази „държава”, това състояние. Силата се нарича “Мойсей”. Фараон, Мойсей и всичко, което е написано за преселението - описва духовните състояния и емоции на освобождението, изхода.

Нашето текущото състояние е възможно най-ниското. Това е състоянието на абсолютно забвение и дори безсъзнателност. Ние нямаме усещането в какво и кой или къде сме. Това състояние е дори по-ниско и от състоянието, определяно с термина “този свят”, тъй като определянето на нашето състояние („държава”/”свят”) като “този свят” означава, че ние вече сме наясно, че „там” има друг свят. Състоянието ни е толкова ниско по „скалата” на световете, че в него, ние не можем да почувстваме каквато и да е духовност.

Петокнижието не е исторически епос, въпреки че съществува взаимна връзка между текста и човешката история. Но това е само защото строителството на светове, се основава на същия принцип: всичко, което се случва в един духовен свят е отразено в съседните по-ниски светове, чак до нашия собствен.

Всичко, което човечеството ще трябва да премине по време на своето „изкачване” по скалата на състоянията, на „духовните светове”, трябва да бъде усетено, да има своя аналог и във всеки един отделен човек, включително и в нашия свят.

Изходът от Египет - изходът от Егоизма - все още се очаква да бъде осъществен от всички нас. И в 21 век, ние сме по-близо до този преход, отколкото когато и да било - преходът от егоистично състояние на човечеството към състоянието на отдаване и любов. Щом започне този преход, ние ще започнем да усещаме вътрешната връзка по между ни в духовното, вече на ниво реалност, това се усеща, само когато сме се “откачили” от нашия егоизъм, или с други думи “излезли от Египет.” Мъдростта на кабала обяснява, че моментално щом започнем да мислим в тази посока, ние автоматически насърчаваме процеса на нашето развитие и избягваме множество страдания, тъй като нашите мисли стават подобни на плана, предначертан за сътвореното от Създателя.