Навремето сред народа обикаляше един лаф: „Комунизмът измисли любовта, за да могат комунистите да си таковат жените безплатно”.
Комунизмът обаче умря. Заедно с него започнаха да берат душа и мъртвородените му, наплодени сякаш от брак между чернобилка и сифилистик отрочета от рода на 8 март. Започна да се задъхва и любовта, което пък показва, че авторите на горецитираната мъдрост са имали известно право. Мъжете не се трогнаха особено, тъй като винаги бяха предпочитали просто да обичат, вместо да измислят псевдофилософски термини, с които да легитимират обичта си. Жените обаче се изправиха на задни лапи и с рев на ранен тиранозавър (сравнение, удачно и поради факта, че безчувствеността им бе съразмерима с дебелокожието на въпросното животинче...) се втурнаха да търсят под вола теле, сиреч – обяснение на собствената си инфантилна сексофилия и обвързанофобия, наречана на техния професионален жаргон „любов”. Така се роди феминизмът: в казана на група подивели от плътски страсти вещици, нужд ...