Понякога тишината говори...
Има мигове на особена тръпка, когато нещо те кара да спреш, да обърнеш очи навътре - дълбоко, дълбоко... към своята скрита същност, да отпуснеш юздите на този забързан живот и да се вслушаш... в гласа на Всемира. Защото всеки от нас е частица от него и стига да пожелае, може да достигне до вибрациите му, да разчете словата, изразени с енергии.
Нека не отминаваме призива на своята будна душа! Тя търси храна. И подкрепа. И надежда за идните дни. Да послушаме гласа на Всемира и да пропуснем всяка разчетена мисъл в душите си...
Какво е животът без обич?
Кому са нужни парите, ако домът е скован от безлюбие?
Какво значат вещи, коли и материя, ако я няма усмивката, ако угаснат искрите в очите?
Какво са парите? Тленни хартийки. Да, които служат на хората, но могат ли те да заменят човека? Могат ли да купят чувствата? Ако държим мисълта си в парите, няма ли да пропуснем да изтече неусетно мисълта за човека?
Не могат да живеят паралелно алчност и искреност. Алчността ...