Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, които се обръщат не към слънцето, а към него, за да бъдат нарисувани.
Отварям очи. На стената виждам ваза с леко повехнали слънчогледи - свели са глави към бутилката, от която замечтано нанякъде гледа Ван Гог.
© Весислава Савова Все права защищены
Любовно-опияняващо
на К.
Отпивам глътка старо вино.
То се разлива на талази -
по мене ненаситно лази...
Сърцето ми е то пленило.
И за ръка ме сякаш води
по дирята така желана.
Че то отдавна време стана
да спра пред твоите покои.
Вратата ще отвориш бавно,
аз тихичко до теб ще седна.
Ще си дарим надежда последна,
нощта ще бъде наша само.
Не с вино - с обич ме пои,
че толкова съм зажадняла
за ласката ти закъсняла,
за наште сбъднати мечти.