Животът е тежък и всички го знаем. Всеки човек си има свой начин да преодолее
трудностите си. Накои се изправят срещу тях, други панически бягат... Аз пък
поставям поредната тухла в стената. Градя стена от лъжливи емоции и изражения в
защита на себе си. Никой не бива да разбира колко слаба съм наистина. Но ти
дойде и провали всичко. Разруши стената и ме накара да повярвам, че сега ти си
моята стена. Не ме затвори някъде, дори ми даде свобода да живея. Но се чувствам
странно... сякаш съм гола. Изцяло гола и напълно щастлива. Ти виждаш всичко
скрито някога в мен. Няма вече тайни, стени и лъжи. Само голата истина и
пърченца разрушена преграда. Чувствам се чудесно в кожата си и за първи път не
се страхувам, че някой сякаш ме чете. Сякаш съм отворена книга в прашната
библиотека на любовта. Не са ми нужни дрехите - те са за самотниците. А аз имам
теб и само от това се нуждая за да живея!Благодаря ти, че ми позволи да се ...