Горд съм, че съм българин
"Земя, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна"
Достатъчна ми е България такава. Такава я взех от своя пра дядо, такава я нося в кръвта и в сърцето.
Земя, като една човешка длан, но носеща на свойте рамене морето Черно и Балкана, и Рила, и Пирин, и Дунав, и Марица. Тази красота пътува с мен, разказва ми...
Спирам до полята в Казанлък и вдишвам упояващия аромат на рози, а с мен диша Караджата.
По козите пътеки се разхождам, планината пее песен с тиха жал за Бойка, за една жътварка в полето, за великия войвода. Крача аз и пея с планината. Когато замълча, до мен чувам стъпките на Ботев.
Лягам уморено на земята, миришеща на пръст и дъжд и в мен протича хайдушката ù сила. Легнала така върху земята пониквам като цвете. И гледам в небето за слънцето, за онова българско слънце, в което виждам на Дякона косите руси как светят.
Земя, като една човешка длан, но топлеща в скута си и Крум, и Симеон, и Калоян. В "Аз", "Буки", "Веди", "Глаголи" я сториха безсм ...