Господин Дръж ми Чадъра
Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка. Било приятно и топло. Наоколо бръмкали и пърпорели малки колички със своите важни и наперени собственици. По малките и тесни улички на градчето се разминавали с други двойки с подобни интересни имена. Господин Дръж ми Чадъра поздравявал всички, докосвайки леко бомбето си. Но не щеш ли, в ясния и топъл ден изведнъж закапали едри капки. Госпожа Опери ми Гащите се обърнала към съпруга си, очаквайки да отвори своя голям и цветен чадър, но, уви, господин Дръж ми Чадъра стоял насреща сконфузен и вече мокър. Бил забравил своя най-важен атрибут-чадъра. Смущението на благочестивия господин не траяло дълго. Намусил се той и със строго изражение погледнал жена си:
- Скъпа госпожо, защо не ме подсетихте за чадъра. Вижте ни сега - целите сме мокри и изцапани. Да се прибираме по-скоро у дома. Време е да ми оперете гащите.
© Галина Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Какво е социалното? Цяла България е пълна с господа Дръж ми Чадъровци и госпожи Опери ми гащите.А другото което съм искала да направя е да извлека само сентенцията. Самата аз се отегчавам да чета дълги произведения-времето никога не стига. Но иначе приемам препоръката.
-
Това за какво е и кое му е социалното?
-
Началото много ми хареса и започнах да го чета с надеждата да се развие някакво по-интересно действие,но то свърши/
Стилът ми хареса много имаш дарба,но не оставяй нещата наполовина.Поздрав -
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
